Всяка година, в България се провеждат няколко големи национални състезания по математика за ученици, които кулминират в излъчването и подоготвката на националния ни отбор за Международната олимпиада по математика (МОМ), еквивалента на олимпийските игри в тази наука. Преди около две седмици хората, които осъществяват този процес от десетки години, подадоха оставка от комисиите за провеждане на съответните състезания (източници тук и тук). Причината са съмнителните, несъгласувани със Съюза на математиците в България назначения в тези комисии за 2016/2017 от страна на Министерството на образованието и науката (МОН).

В този текст споделям мнението си по този случай в качеството си на състезател в периода 2001-2010, помощник в подготовката в периода 2011-2016, и наблюдател на МОМ 2016.

Какво е МОМ, и защо е толкова важна?

В случай че не сте запознати, нека първо се опитам да ви информирам по-добре за Международната олимпиада по математика (официален сайт, страница в Wikipedia). Следващите коментари са подкрепени от години лични наблюдения, и съм убеден че всички състезатели биха се съгласили с тях.

Постоянно чуваме за най-различни международни състезания по математика, и за това как български ученици се връщат с медали от тях. Бързо търсене в Wikipedia връща наистина огромно число, и за човек извън състезанията - както е често с репортерите отразяващи тези успехи - е трудно да прецени кои от тези олимпиади са най-важни. Допълнително усложнение е желанието постиженията на децата да се представят в максимално добра светлина. По тези причини, за човек далеч от състезанията, всички те изглеждат еднакво. В действителност, има няколко международни олимпиади които привличат най-добрите задачи и най-силните ученици, с които държавите в света ‘сверяват часовниците’ си и по които оценяват напредъка си. Тук не се наемам да сравнявам всеки две олимпиади, но нека се опитам да ви убедя, че една от тях - МОМ - се откроява като най-качествената, най-широката, и най-престижната в света.

На първо място, всички състезатели знаят за МОМ и мечтаят да се класират на нея. Ако питате кой да е участник в математически състезания за 9-12 клас в България, а и другаде по света, една от мечтите му най-вероятно ще бъде именно да стане част от отбора за МОМ. MOM привлича най-много държави (над 100 в последните години) и е най-старата международна олимпиада, започнала още през 1959 (да отбележим, че една от петте държави-основателки е България). Огромният интерес и традициите са причина за високото качество на състезанието и за това държавите по света да го използват като мярка за качеството на своята собствена система.

Allen Yuan В САЩ например, класираните за МОМ са поканени в Белия дом на награждаване. На горната снимка е Алън Юан, победител от националната олимпиада на САЩ през 2010, награден от фондация “Акамай”. В България сме малко по-скромни :)


На второ място, благодарение на мащаба и качеството на състезанието, добро представяне на МОМ е универсална визитна картичка в математиката, и в частност почти гарантира прием във водещите университети в света - Кеймбридж, МИТ, Оксфорд, Станфорд, Харвард, … . Както всеки минал през процеса на кандидатстване там може да потвърди, резултатите от МОМ са с изключителна тежест: да отбележим, че много от тези университети приемат средно между нула и двама ученика от България на година. Няма друго едно състезание по математика което може да се похвали с това.

На трето място можем да посочим огромните непряки ползи от МОМ за математическата общност по света. От МОМ не печелят единствено националните отбори - печелят всички ученици, които са се докоснали до красотата на математическите идеи и нестандартното мислене благодарение на изградените в България и по света йерархични системи за откриване на таланти, чиято крайна цел е излъчване на отбор за МОМ. В България, всяка година стотици ученици минават през редица състезания и подготовки, и въпреки че само шестима имат шанса да представят страната на МОМ, останалите изграждат солидна основа за абстрактно, оригинално мислене, която е приложима в много области на живота. Множество водещи професионални математици са били успешни състезатели в МОМ, както и много повече учени и професионалисти преминали в други области (тук е по-трудно да намеря подробен списък :) ). Да не подминаваме и социалния елемент - редицата състезания водещи към МОМ изграждат здравословна за обществото мрежа от ученици, които един ден ще бъдат неделима част от интелектуалното богатство и диаспора на страната.

Не на последно място, МОМ, заедно с Балканската олимпиада по математика, са единствените международни състезания, които МОН разпознава, и за които МОН се ангажира да поеме транспортните разходи на участниците (за други състезания трябва да търсим спонсори).

Историята на България в МОМ

Накратко, като цяло се представяме изненадващо добре. Ето тук можете да видите най-важната статистика - отборното ни представяне по години. Таблицата отдолу е малко объркваща, но най-важната графа е “Rank”, в която са изброени абсолютните и относителни места на България в отборното класиране.

В частност, представянето ни допреди около 2007 е невероятно, имайки предвид че сме държава с население около 7.5 милиона. Да вземем за пример 2007: отборното класиране тук показва, че държавите които са пред нас са Русия, Китай, Южна Корея, Виетнам, САЩ, Япония, Украйна и Северна Корея. Сами може да проверите броя хора в тези държави - в Северна Корея са например около 25 милиона, а в другите поне два пъти повече; същевременно, оставяме зад себе си десетки държави чието население също многократно ни превъзхожда. Извадките от предишните тридесетина години показват подобна статистика.

Спрете да четете за момент и помислете за мащаба на този успех. За мен това е най-убедителната демонстрация на невероятното качествената система за извънкласна работа по математика изградена в България в последния половин век. Това не е заслуга на отделен човек, а на дългогодишните традиции и на работата на целия колектив зад състезанията, както и учителите занимаващи се с извънкласна подготовка в гимназиите из цялата страна.

Упадъкът, който се наблюдава в последните години (след 2007), също не е продукт на някой отделен злонамерен саботьор в екипа, а комбинация от сложни фактори които действат на държавно ниво. Трудно е да се обясни точно на какво се дължи такъв сложен феномен, но да отбележим, че от няколко години се наблюдава подобна тенденция и с представянето на Русия, които традиционно са една от първите три сили на олимпиадата.

Какво се случва сега?

Всяка година от МОН определят състава на комисията за провеждане на националните състезания и олимпиади по математика за ученици в консултация със Съюза на математиците в България (СМБ). Тази учебна година, МОН сами са избрали кого да назначат в младшата комисия (за ученици до 8ми клас), пренебрегвайки предложенията първоначално издигнати от СМБ и последвалото несъгласие от страна на СМБ. Изборът на МОН и отказът им да го променят с оглед на неодобрението на СМБ са причина тринадесет члена на комисиите по състезанията да подадат оставка (ето източник за казаното дотук). Подалите оставка включват на практика всички математици, които огранизират националните състезания и олимпиади за избиране на отбора за МОМ, както и подготовката на отбора за МОМ. Тези математици не са в комисиите от вчера - от поне 15 години (а някои и от много повече) те са гръбнакът на системата която класира България на челни места, както разказах по-горе.

Няколко дена след това, настоящият ръководител на българския национален отбор за МОМ проф. Петър Бойваленков подаде оставка и от този си пост с писмо до президента на МОМ проф. Джеф Смит (източник; в писмата долу, “IMO” означава МОМ (International Mathematical Olympiad)):

Dear Geoff,

Our Ministry of Education and Science (MES) presented the committees for the competitions this year and these committees clearly show that MES does not take into account our arguments. This is just to inform you that I decide to resign from my duties and this may cause changes in the leadership of the Bulgarian team for IMO.

Best regards,

Peter.

Ето и отговора:

Peter,

I do hope you will reconsider this. Your influence as part of the Bulgarian leadership of the IMO has been extremely beneficial both to Bulgaria and the wider maths olympiad community. You have played a very important part in enhancing the reputation of Bulgaria internationally.

Best wishes

Geoff

Ето и реакцията на МОН на всичко това:

Потърсени за коментар от OFFNews, от Министерството на образованието и науката заявиха, че няма да преговарят с подалите оставки, а вече са предложили на университетите, които имат математически факултети, да излъчат свои представители, които да влязат в комисиите за математическите олимпиади.

Накратко,

  • нещо в състава на комисиите предложен от МОН е толкова неприемливо за настоящата комисия, че това е предизвикало оттеглянето на последните ( Забележка: преди, тук пишеше “назначените от МОН хора са толкова компроментирани и недопустими според настоящата комисия”; всъщност, както става ясно по-долу, тук визирам само един от назначените. Употребата на множествено число беше грешка по невнимание.).
  • МОН отказва да влезе в какъвто и да е диалог със СМБ, и е готово да пожертва гръбнака на екипа за подготовка за МОМ и изгражданите с години традиции, за да защити назначенията си.
  • Всичко това МОН извършва изключително потайно, като липсва каквото и да е публично становище по въпроса. Всъщност, единствения отговор който имаме от тях е горният цитат от OFFNews.

Защо се случва това?

Тук стигаме до най-важната част на този текст, за чието разбиране горните параграфи бяха подготовка.

Имайки предвид картината, която описах дотук, ще се запитате какво толкова им има на хората избрани от МОН че да предизвикат такава реакция. След лична комуникация с подалите оставка членове на комисиите, разбрах, че основната причина е назначението в младшата комисия (4-8 клас) на проф. Сава Гроздев, име добре познато на българските състезатели по математика.

Накратко, срещу Сава Гроздев съществуват обвинения от не един източник, че е нарушил честността на МОМ 2003 в Япония (когато България печели първо място), разкривайки информация за задачите на отбора. Факт е, че

  • съмнения в измама има още през 2003, и е показателно, че на страница 48 в брой 2 от 2004г. на руското математико-физично списание “Квант”1 (който може да намерите тук), България не фигурира в списъка държави с най-много медали от олимпиадата през 2003.

  • След 2003, проф. Сава Гроздев не участва в българската делегация на МОМ

Това далеч не е единственото обвинение в компроментиране на математически състезания към Гроздев; съмнения често се повдигат и по повод стойността на научните му трудове. Изричната позиция на настоящата комисия за състезанията е, че във всички тези обвинения има достатъчно истина да направи проф. Гроздев напълно неприемлив за поста определен от МОН.

Репутацията на проф. Гроздев в МОМ

Но обвинения можем да подхвърляме цял ден без резултат, а научните трудове на проф. Гроздев не съм в позиция да коментирам. Също така, не съм бил на МОМ 2003, и дори и да имам своите вярвания по въпроса за това какво е станало, никога няма да знам със сигурност. Да отбележим и че резултатите на учениците в отбора преди и след 2003 показват, че това е бил един от най-силните отбори, които сме имали за МОМ. Тук нямам за цел да докажа или оборя твърденията, че проф. Гроздев е компроментирал олимпиадата, а да ви покажа възможно най-пълно и аргументирано това, което знам със сигурност от свой собствен опит, именно - силно негативното мнение на журито на международната олимпиада за проф. Гроздев.

Когато тази година бях наблюдател2 на МОМ, присъствах на всички заседания на журито. В едно от тях проф. Бойваленков повдигна въпроса за инициативата на проф. Гроздев от тази година по създаване на младежка версия на МОМ. Отговорът на президента на МОМ, проф. Джеф Смит, беше недвусмислен: “След 2003, не искам повече да виждам г-н Гроздев, и вярвам че и другите членове на журито споделят тази позиция.” Журито реши единодушно, че МОМ е против това името на Сава Гроздев да се обвързва по какъвто и да е начин с “Младежка МОМ”. Скоро след това беше изпратено писмо от Джеф Смит, в качеството му на представляващ журито на МОМ, информиращо министър Кунева за репутацията на проф. Гроздев, с призив МОН да прекрати инициативата му.

Дори без да стигаме до дъното на скандала от 2003, мисля че казаното дотук е достатъчно, за да ви убеди, че действията на МОН са не просто безразсъдни, а разрушителни за българската математика и името на българските математици по света. Имайки предвид репутацията на проф. Гроздев в МОМ, назначаването му на такъв пост ще доведе до трайни последици за образа ни зад граница, и потенциална изолация от международната олимпийска общност. Затова и напълно заставам зад решението на настоящата комисия да не се примирява с това безобразие.

Как се чувствам като състезател

Дотук целта ми беше да представя известните ми от първа ръка факти по случая, абстрахирайки се доколкото мога от личната страна на нещата, и считам, че успях. Една такава картина е незаменима от гледна точка на обективността, но е непълна, понеже тук става въпрос и за съдби на хора, не само за суха информация.

Нека опитам да попълня дупките. Доколкото си спомням от годините 2001-2010 когато аз се състезавах, за състезателите олимпиадите не са нещо, което се случва три-четири пъти в годината и в останалото време забравяш за него или седиш сам в ъгъла и зубриш (не че и това не се случва). Докато си в гимназията има толкова много състезания/лекции и подготовката за тях е толкова трудна, че за добро или за лошо, си потопен почти изцяло в тях. Състезанията са ритъм на живот, те са енергична, променяща се среда от съмишленици, където трупаш опит от тези които завършват и го предаваш на тези които тепърва започват, те са приятелства които остават, разговори посред нощ докато чакаш автобуса/влака/самолета на връщане от поредното състезание, израз и източник на вдъхновение, красота, тръпка, предизвикателство, посока, мечта. С две думи, състезанията имат свойството да превземат всички аспекти на живота ти. Когато завършиш и всичко това свърши, те обзема едно тъпо чувство, все едно си бил на (много хубав!) концерт и някой изведнъж е спрял музиката. Може би заради това много състезатели се връщат да помагат с подготовката.

И в малка държава като нашата, хората - и това неизменно включва дългогодишните учители с въпросните оставки - са неизменна част от това преживяване. Да ги смениш ей така изведнъж не е като да си сложиш други дрехи, понеже тези които носиш сега не си отиват с цвета на… нещо си, както МОН са на път да направят. Да не говорим, че това с което биват сменени включва проф. Сава Гроздев, чиято репутация сред състезателите е подобна на тази сред журито на МОМ.

Поради всичко това, аз приемам действията на МОН като разрушително посегателство върху идеали за които съм се борил и с които съм живял с години, носещо обещанието за срам, срам и още срам за името ни в международната олимпиада и зад граница като цяло, и лично за мен в бъдеще. Това, което се случва в момента, не е поредният ход на някаква задкулисна партия шах за преразпределяне на абстрактни чиновнически постове в поредната държавна институция. Това, което се случва, е истинско и дълбоко наранява истински хора и унижава дългогодишния им труд. Считам, че много настоящи и бивши състезатели се чувстват по същия начин.

Нека заедно поискаме отговорност от МОН за непрозрачните им решения и предотвратим този удар в сърцето на системата ни за олимпийска математика.

  1. След всяка международна олимпиада, в списание “Квант” се появява статия, обобщаваща отборното класиране, представянето на руския отбор и задачите. Обикновено първите няколко държави в отборното класиране са представени с думи от рода на “в отборното класиране, най-добре се представиха следните страни”. През 2004, първите няколко държави без България са представени с думите “ето резултатите на няколко други отбора: [освен руския]”.

  2. На МОМ, с всеки национален отбор задължително идват две официални лица - team leader и deputy leader. Преди състезанието, ролята на team leader е да участва в заседанията на журито по избора на състезателната тема, и да преведе задачите от официалните езици на олимпиадата на езика избран от състезателите в отбора му. Ролята на deputy leader преди олимпиадата е, общо казано, да се грижи за благосъстоянието на учениците. Всички отбори и deputy leader-и са разделени (настанени на различно място) от всички team leader-и преди състезанието, за да няма комуникация по условията на задачите. След състезанието, всички се събират на едно място, и team leader и deputy leader участват в координацията - процесът при който официалните проверяващи на МОМ съгласуват точките на всеки отбор с неговите лидери. Ролята “наблюдател” не е задължителна; наблюдателят има почти същата роля като team leader, с разликата, че няма право да гласува в заседанията на журито (но може да присъства на всички). Целта на тази роля е да оказва помощ на team leader/deputy leader, и да трупа опит за това как се провежда МОМ.